Община Своге е природо-географска област със силно пресечен планински терен, с най-висока точка 1636 м. надморска височина и най-ниска точка 310 м. надморска височина. Теренът в преобладаващата си част е планински с множество проломи, пропасти и пещери.
Водните течения и водните площи на територията на общината заемат 3630 дка., което е 0,42% от общата територия. Най-голямата река, която преминава през територията на общината е река Искър.
Първите известни на историята жители на Свогенския край са траките. От този период датират няколко укрепления, като най-известното е в землището на село Заселе, чието тракийско име е Метериза. Известни са и три некропола. Намерените в Искърския пролом от ІV - І век преди Христа показват, че по това време районът е бил в търговски отношения със Средиземноморския свят. През Римската епоха в пролома е съществувало селище, което е имало за цел да поддържа съществуващия римски път, минаващ от Сердика за северните провинции на Империята. В подножието на връх Грохотен /град Своге/ са намерени монети от късно римския и ранновизантийския период ІV - VІ век. Открити са и 13 укрепления, построени или поправени през същия период, които са имали за цел да спират нашествията на варварите.
От края на V век започват набезите на славяните. Един от постоянните пътища на заселването им минава през Искърския пролом към Софийското поле. Тези земи са включени в пределите на Първата Българска държава в началото на ІХ век, когато войските на хан Крум преминават оттук, за да превземат важният стратегически център Средец. Съществуват легенди, които разказват, че войските на хана са разбили отряди от византийската войска на императора Никифор І Геник в района на село Губислав, от където и селото носи названието си. Нямаме достатъчно данни за ранносредновековния период. От тогава датират две от селищата, които съществуват и днес - село Искрец и село Свидня. От времето на Втората Българска държава са датирани две от църквите в общината - село Дружево и село Меча поляна /дн. Искрец/.
След падането на България под османска власт, населението в района се увеличава значително. Това е обусловено от стремежа на българите да се отдалечат от турските административни центрове. В по-голяма част от селищата по това време са регистрирани църкви, строени през ХV - ХVІ век. Защитници на местното население през този период са хайдутите, най-известни от които са поп Мартин и Вълчан войвода.
През 1871 година оттук минава Апостола на свободата - Васил Левски. Той пристигнал тук със задача да основе революционен комитет.
След Освобождението на България, Свогенският район е сравнително изостанал в икономическо отношение. Основното занимание на населението е примитивното земеделие, животновъдство и дърводобив. В края на ХІХ век е прокарана жп линията София - Роман. Своге става гара и около нея се образува събран тип селище, което в миналото е било разпокъсано. До 1900 година административен център на този район е село Искрец, но постепенно в такъв се превръща Своге, поради по-добрите си икономически и стратегически позиции. След прокарването на жп линията животът в Искърския пролом постепенно се оживява. Около жп линията възникват множество гарови селища, в които идват предприемачи, търговци, занаятчии и административни чиновници. Откриват се работилници, каменоломни, варници. Започват да се копаят антрацитни въглища. През 1921 година е основана фабриката за захарни и шоколадови изделия с 200 души работници. Процъфтява дребното занаятчийство. Голяма част от населението намира препитание в железниците. В района са открити много училища и читалища. В естествен административен, икономически и културен център се превръща град Своге, който е общински център и днес.
Територията на Общината попада в Умереноконтиненталната подобласт на следните три климатични района:
- Климатичен район на високите полета в Западна Средна България;
- Климатичен район на хълмистите и нископланинските части на Западна Средна България;
- Планински климатичен район - среднопланинската част.
Това обуславя студена зима, прохладно лято и ранно настъпваща есен, в сравнение с останалите части на страната.
По поречието на р. Искрецка (приток на р. Искър) има специфичен микроклимат, изключително подходящ за балнеолечение на белодробни заболявания.
Община Своге е традиционна територия на масовия туризъм. Има туристически хижи и няколко маркирани туристически маршрута. В това число наречената на патриарха на българската литература - "Вазова пътека".
Силно залесеният планински терен благоприятства развитието на ловния туризъм. Основен вид дивеч, който се ловува в района е дивата свиня, европейската сърна и хищниците. В Ловно рибаско сдружение "Грохотен" Своге членуват 750 ловци и 100 члена риболовци, от които 55 деца.
В района на Община Своге се намира и защитената местност "Лактнишки скали" - величествен скален масив с отвесни стени, част от левия склон на Искърския пролом и от най-източните разклонения на планината Козница в Западна Стара планина. Разположени са срещу гара Лакатник на 20 км. северно от гр. Своге. Изградени са от триаски червени пясъци и дебелослойни варовици. В продължение на хилядолетия ерозията е изваяла фантастичен свят от скални образувания, извисяващи се до 250 метра височина. В подножието на скалите е пещерата "Темната дупка" - най-дългата пещера в Стара планина. Чудният и подземен свят крие 20 езерца, подземни потоци, няколко водопада, галерий и други образувания. В подножието на скалите блика буйният извор Житолюб, край който има ресторант, парк и езеро. В района на Лакатнишките скали са утвърдени алпинизмът и пещернячеството. Те са признат алпиниски обект. Местността създава условия за развитие на екстремни спортове.
Лакатнишките скали са люлка на българския алпинизъм. През 1931 г. тук е употребено за първи път у нас алпийско въже. Малката хижа построена от доброволци алпинисти през 1938 г. примамва и най-смелите любители на височините. Високо в скалите се издига величествен каменен паметник, построен в памет на хвърлени от скалите през 1923 г участници в септемврийското въстание.
Община Своге е зона за културен туризъм. Има над 80 културно-исторически и археологически паметници, манастири и други, съхранили българския дух, култура и книжовност. Най-посещаван е манастирът "Седемте престола". Създаден през ХІ век, манастирът е пазител на чудотворната икона "Рождество пресветая Богородица", пренесена от Света гора и съхранявана в манастира до края на ХІV век. Към днешна дата иконата се намира в Рилския манастир. През Възраждането е средище на национално-освободителното движение в района и убежище на радетелите за свобода. Тук многократно е отсядал и Васил Левски. През почивните дни манастирът приема за нощувка около 50 туристи от цялата страна. Има условия за създаване на туристическо селище от бунгала на поляните пред манастира, с което многократно ще се увеличи приема на туристи.
Общината се слави и с над 80 културно-исторически и археологически паметници, манастири и други, от които най-посещаван е манастирът "Седемте престола". Разположен е в един от прелестните кътове в долина на река Габровница, в живописната планина под връх Издремец. Посещаван в миналото предимно от богомолци сега е прекрасен туристически обект за лятна и зимна почивка.
Община Своге е традиционна зона за отдих и почивка. На нейна територия има изградени над 17 хиляди частни вили.
Ловен дом "ТЪРСАВА" - намира се на 60 км. от София в красива гориста местност в Стара планина на площ 5500 хка под връх Мургаш. Предлага възможности за лов на едър дивеч - вълци, диви свине, сърни и елени. Има два изградени рибарника, които са посещавани от любителите на риболова. Красивата природа и създадените условия за лов и риболов са предпоставка за развитие на ловен и приключенски туризъм.
Манастирът "Седемте престола" е създаден, построен и осветен през периода 1030-1040 г. от братята - князе Дамян и Георги, е пазител на Чудотворната икона "Рождество пресветая Богородица", пренесена от Света гора и съхранявана в манастира. Той е средище на българския дух, култура, книжовност. В този смисъл, манастирът "Седемте престола", в качеството си на древнобългарска светиня, запазила първообраза си цели 10 века, трябва да се възприема като център на културния туризъм в община Своге и съществетна част от културното наследство в Западна Стара планина.
Община Своге е с население 24 хил. души, от които до 18 години - 17%, от 18 до 64 години - 62% и над 65 години - 21%.
Състои се от един град - Своге, който е и административен център с население 8 789 жители и 15 кметства с население над 250 души.
Кметства:
Населено място
Постоянен адрес
Настоящ адрес
Постоянен и настоящ адрес
ГРАД СВОГЕ
8830
8685
8299
Село Брезе
267
270
252
Село Владо Тричков
1314
1490
1194
Село Габровница
277
274
254
Село Гара Бов
1140
1130
1087
Село Гара Лакатник
1385
1312
1272
Село Дружево
246
246
231
Село Зимевица
280
270
254
Село Искрец
2187
2151
2055
Село Луково
271
285
247
Село Осеновлак
363
339
329
Село Миланово
604
596
553
Село Реброво
984
967
923
Село Свидня
1045
1041
989
Село Томпсън
891
884
836
Село Церово
1721
1676
1615
Кметски наместничества:
Населено място
Постоянен адрес
Настоящ адрес
Постоянен и настоящ адрес
Село Батулия
133
130
120
Село Бов
149
153
130
Село Губислав
97
105
90
Село Добърчин
64
81
56
Село Еленовдол
111
109
95
Село Желен
227
228
204
Село Заноге
67
89
64
Село Заселе
180
176
168
Село Лакатник
187
180
168
Село Лесковдол
116
116
105
Село Огоя
89
86
80
Село Оплетня
106
111
97
Село Редина
125
106
89
Село Ябланица
141
142
131
Населени места, обслужвани от друг административен център:
